Jeremiah 4

1„Ако искаш да се обърнеш, Израилю – казва Господ, – към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш. 2И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки „Господ е жив!“, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“

3 ^a Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни! 4 ^b Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!

Предупреждение за настъпващия съд

5 ^c Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“ 6 ^d Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха! 7Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени. 8Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.

9 И в онзи ден ще се случи – казва Господ, – ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“

10 ^e Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“

11 По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“ 12„Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“– казва Господ.

13 „Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени. 14Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе? 15Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха. 16Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея. 17Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене. 18Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“

19 ^f Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. 20 ^g Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища. 21Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба? 22 ^h Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.

23 Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях. 24Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат. 25Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели. 26Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв. 27Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло. 28Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.

29 От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него. 30 ⁱ А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти. 31 ^j Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“